ЗАВИСИМИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ВХОД И ИЗХОД.

ЧАСТ ПЪРВА. ВХОД

Какво представляват зависимите отношения?

Когато зависимият партньор не е готов да изостави отношения дори,  когато другият иска да ги прекрати или има поведение, което причинява страдание на зависимия.

Кои са действащите лица в този филм?

Партньор 1. Първият – този, който има поведение, водещо към страдание.

Партньор 2. Вторият – зависимият партньор.

Основни и често повтарящи се реплики са:

„Не искам да живея без него/нея!“

„Никой няма да ме обича така.“

„Без него/нея няма да бъда щастлива!“

„Да, изневерява ми, но ме обича!“

„Той/тя е моят живот!“

Произнасяли ли сте някога тези думи?

Били ли сте в ситуация, в която любимият не се обажда с дни, изневерява ви, открито ви обижда и нагрубява, иска да се разделите, а вие дори не допускате мисълта за раздяла.

И някак, съвсем естествено, се превръщате в детектив – разбирате паролата на телефона му, четете имейлите и съобщенията, знаете с кого се среща, къде е във всеки един момент. Започвате да обвинявате себе си, да мислите, че трябва да отидете някъде заедно, да си починете и всичко ще се оправи. Измисляте си сто начина за решение на проблема, освен един – да се разделите.

А може би е обратното.

Вие не го обичате и всячески се опитвате да си тръгнете. Той прави всичко възможно – устройва сцени, изпраща цветя, ревнува, плаче, пада на колене, заплашва, че ще се хвърли от балкона. А така се старае, толкова много ви обича, никой и никога няма да ви обича така.

Ето това са зависимите отношения.

Има ли разлика между зависимия партньор и независимия?

Независимият разсъждава така: аз съм ценен и ме обичат.

Зависимият разсъждава така: обичат ме, следователно съм ценен. Обичат ме – аз съм умен, красив, достоен. Не ме обичат – не съм красив, не съм умен, не съм достоен.

Каква е схемата на конфликта?

В началото на връзката, има неписани или подразбиращи се правила на поведение, например: верни сме на партньора си, парите са общи, двамата заедно се забавляваме, играем с децата, заедно ходим на почивка.

В един момент Първият партньор променя правилата, от което Вторият започва да страда. Закъснява, излиза често сам, изневерява, отива на почивка сам, не се грижи за децата. Дали върши всичко това едновременно или поотделно, дали прави нещо друго, той нарушава първоначалния ред.

Вторият прави извод – ако Първият нарушава правилата – означава, че не ме обича, а това означава, че не съм ценен. Как да стана отново такъв? Трябва да си върна любовта! Нали, когато ме обичаше – аз бях ценен.

Но как да го направя, ако той ме обижда (лъже, крещи, изневерява, иска да ме изостави)? В края на краищата, щом ме обижда, не е ли по-добре да си тръгна?

Или да остана? Да, но ако остана, това няма ли да ме обезцени като личност?

Да, вероятно ще стане така, но ако си тръгна, ще стане още по-лошо и повече никой няма да ме обича.

Затова – по-добре не особено ценен, отколкото сам, оставам.

Основни варианти за действие на Втория:

Вариант А. Плаша го, че ще си тръгна, ще се разболея, ще умра. Ще разкажа на всички за това – деца, родители, приятели и разбира се – шантажирам го, с каквото мога – с децата, с имуществото, дори със собственото си тяло. На война, като на война!

Вариант Б. Отстъпвам във всичко, за да остане с мен на всяка цена.

И възможните развръзки:

Развръзка номер 1:

Първият започва да се държи по-добре, връща се към всички или към някои от предишните правила.

Мислите на Втория: Първият се държи добре, значи ме обича. Щом ме обича – значи съм ценен. Но аз помня, че той ми причини страдание, а аз не си тръгнах – не съм чак толкова ценен. Затова вече в кацата мед, има лъжичка страдание. Вторият помни за това през цялото време и страда.

Развръзка номер 2.

Вторият се съгласява на новите правила, за да не го напусне Първият.

Мислите на Втория: той ме обича  – аз отново съм ценен, но той вече на легитимна основа ме обижда – и аз не съм особено ценен. И в този вариант Вторият постоянно страда.

Но това далеч не е всичко. Все пак, ние говорим за зависими отношения, а това означава, че няма един епизод, а много.

Тоест, след известно време Първият отново се хваща за своето. Той продължава да прави, точно това, което е обещал да не прави, дори още по-лошо. Зависимият Втори отново страда, дори още повече, отколкото е свикнал.

Трябва му отново да си върне любовта на Първия, /т.е усещането, че е ценен,  макар и не особено/, но миналите средства вече не са достатъчни. Вторият започва да се унижава и да воюва още повече. В резултат – още повече страдание. И така по спиралата.

Дотолкова, доколкото Първият не може да бъде победен, то „хепи енд“ няма. Някъде по спиралата,  Вторият може да се окаже в много тежко състояние, и ако му провърви, ще успее да се измъкне със страничната помощ на приятел, психотерапевт или лекар – Развръзка номер 3.

Понякога има и развръзка номер 4 – когато Първият изостави Втория, независимо от всичко. Какво да се прави? При всички случай, е най-добрата, просто на Втория му е провървяло!

Защо се забъркваме в зависими отношения?

Вторият зависим партньор, не винаги  е бил такъв – да понася пренебрежение, да търпи обиди, да пренебрегва собствените си интереси.

Много често аксиомата „Мен ме обичат – значи, съм ценен“ е заложена в детството, но не винаги. Случва се понякога и така, че Вторият става зависим в отношенията си с манипулатори, нарцистични личности, егоисти, алкохолици и други „опасни“ личности.

Как попадаме в зависими отношения?

Много просто. Това се случва ако:

  • Показали са ви добрата страна и не са ви показали лошата, или самите вие не сте я видели и не сте забелязали опасността.

Това често се случва в началото на отношенията, когато не забелязваш и огромните недостатъци, от типа „женен с три деца“. А какво остава за едва доловимите, като например – таланта на отрицателен и ловък манипулатор.

 

  • Виждате лошата страна, но смятате, че добрата я превъзхожда.„Е, какво от това, че не ми се обажда с дни, от сто години никой не ми е подарявал цветя!“  или  „Има червило на ризата, може и в метрото да е станало, но пък обеща да ме запознае с родителите си, това е по-важното!“.

 

  • Търсили сте и сте намерили лошата страна, защото това е единственият сценарий, по който можете да играете.

Във вашия „списък“ има само такива, които могат да се състезават за званието „Най-добър личен насилник“. Но те са ви малко, вие търсите някой с особен талант, макар и да не го признавате, дори на себе си.

 

Защо оставаме в зависими отношения? И какви са вариантите за изход. Четете във втората част.

Харесайте и споделете: