Навърших 50.

И всъщност осъзнах, че цялата ми житейска  стратегия, която неотлъчно следвах в досегашното си пътешествие през живота, съм получила в наследство от предишните поколения. Именно те са създали книгите, филмите, образователната система, всичко онова, което формираше съзнанието ми в детството и младостта.  

А предишното поколение, нямаше и най-малка представа за живота след 50,  по простата причина, че живот след 50, принципно не съществуваше. Затова те не присъстват в Програмата на живота, която получихме в наследство. Има за детството, за младостта, за зрелостта. А по нататък… нищо, край на програмата.

И така стигнах до знак 50 и спрях. Нерешителна, неуверена, без да знам как да продължа. Опитвах се да си дам вид, че нищо особено не се е случило и просто ще продължа да живея, както преди,  но това не ми донесе особен успех. Да остарявам беше твърде рано – енергия и сили имах достатъчно.  Но и да променя живота си, не ми се получи, защото първо се страхувах и второ – беше ми съвършено непонятно как. Едно беше сигурно – не си представях, че така ще си стоя  и ще престъпвам от крак на крак, а въпросите с течение на времето ще отпадат един по един, от само себе си.

Преди няколко години в медиите се появиха съобщения за смъртта на китаеца Ли Чинг Юн, живял 256 години. Впоследствие се оказа,  че това е силно преувеличено и в действителност, най-старият жител на планетата е живял 190 години. Добре, и така да е – нека да са 190. Много ми е интересно, обаче, какво е правил последните 140? Наистина.

На 50 за първи път се оказах в ситуация, в която бях изпълнила житейската програма, в този вид, в който я бях получила в наследство. Завърших училище, после университет. Омъжих се, разведох се, пак се омъжих. Проектите ми бяха успешни и неуспешни. Имах кариера, успешна и неуспешна. Провалях се и започвах отново. Купих, продадох, после пак купих жилище. Отгледах детето си.

И не е толкова важно как изпълних тази програма – успешно или не. Важното е, че с това инструкциите приключиха. А животът продължи.

И как да продължа нататък?

Да започна отначало?

Повторението нямаше да ми донесе радост.  Целите от предишния ми живот изгубиха смисъла си, независимо от успехите. Исках нещо ново. А дали това беше правилно? Нали новото е именно в бъдещето и в развитието. Новото е младост.

Но съвършено непонятно беше, какво трябва да бъде то. Дори не съм опитвала да живея без програма и без родителски инструкции.

А после някъде прочетох, че според съвременните учени, за хората, които сега са на 50-55 години или около тях, старостта ще започне, не по-рано от 80. И даже тогава, тя ще бъде съвършено различна от тази на нашите родители.

Ура! Много хубава новина… и още как! Просто ни подариха още 30 години допълнително – активен, ярък, весел и щастлив живот.

А как да използваме този подарък?

И какво да правим? Да го пробваме?

Или да помислим как по-добре да си убиваме времето? Така или иначе малко повече от четвърт век е, все някак ще трябва да го преживеем.

За себе си избирам ярък и неповторим живот,  пълен с удоволствия и споделена радост, без предразсъдъци и угризения.

Вярвам в чудесата на този живот, неподвластен на време и възраст, Корнелия Гълъбова,  с благодарност за вдъхновението на  ….

Харесайте и споделете: