Преди всичко, да направим едно уточнение, какво е страх и какво е негова противоположност. Колкото и да ни се струва странно, противоположността на страха – това е любовта. Да, и на мен дълго време ми се струваше, че любовта и омразата са класическите антиподи, но това съвсем не е така.

Любовта и омразата често присъстват в отношенията ни едновременно, придавайки им особен драматизъм. Понякога те могат да съществуват заедно като две сили, които раздвояват нашата човешка същност. Но те не са противоположности, а едно и също чувство с различен знак.

Любовта и страха са тези, които не могат да съществуват заедно. Заедно със страха може да съществува единствено потребността от любов, но това е друг въпрос.

И още нещо.
Всеки страх избира два пътя за еволюция: или заставя човек да избягва опасните ситуации, или точно обратното – човек опитва, рискува малко по малко, за да разбере къде са собствените му граници. Стремежът да установи собствените си граници – това е естествената потребност на всеки живот. А страхът е много жив…

Нашият страх има два етапа, които последователно се изживяват един след друг – избягване на опасностите и проверка на границите.

1 етап. Регулация
Обичайно ние се стараем да имаме максимално удобни отношения с нашия партньор: Стремим се да уловим желанията му и да отговорим, колкото е възможно повече на съществуващите или предполагаеми негови очаквания. Ако човек живее с подобен страх дълго време, той вече е преминал през много и различни отношения и е станал истински виртуоз. С него може да ни бъде много удобно, но само за момента. На този етап съществува измамното усещане, че никакъв страх няма и всичко е много хубаво и подредено, поне на видимо ниво.

2 етап. Изпитания
Дори ако отношенията се развиват хармонично /и особено, когато се развиват хармонично/ страхът започва да се събужда. Той ни нашепва от някъде: „Да, всичко е толкова хубаво, но има опасност, ако не направя нещо точно така, както трябва и както очаква… той или тя ще ме отхвърли“.. Тревожно някак си, нали?… „Трябва да проверя, за да се успокоя“. И човек извършва някаква малка постъпка, която създава напрежение у партньора.
Ако партньорът ни пропусне това /приема го/ и не променя своето отношение /поведение/ то страхът се успокоява, но не за дълго. След няколко дни отново е на дежурство: “ Е, добре, ако изляза от тези рамки, ще ме приемат ли и ще ме обичат ли?“. След това идва ред на по-сериозните действия, създаващи нов реален конфликт.
…Ако и този път отношенията се изгладят и животът отново започва да тече хармонично.

Мислите, че страхът се успокоява? Не. Ако той се успокои, той ще умре, а всеки наш страх се вкопчва много здраво в живота. Още след няколко дни той прави следващия си опит, а после още един, и още един. В някакъв момент, той отново ни казва: „Не вярвам, а ако е така?“. И тогава човек извършва нещо, което вече неговият партньор не може да понесе, не издържа и отношенията приключват, въпреки че реално няма никакъв повод за разрив.

И така, страхът тържествува: “Виждаш ли, оказах се прав! Нима трябваше да се отпускаш. Никой няма да те приеме такъв какъвто си. Следващият път, не забравяй да ме повикаш, когато започнеш нова връзка. Аз ще проверя всичко и ще го сложа в ред!“.
Страхът придобива още по-голяма значимост, а човек се впуска в поредното пътешествие в пустинята на самотата…

Как да се избавим от този страх? 
Напразно е да се надяваме, че ще намерим някъде партньор, чието търпение ще се окаже по силно от нашите страхове, и страхът ще предпочете да се оттегли с думите: „Е добре, победихте, аз си отивам!“.

Тук трябва друг подход. Разбира се, може да се да намери и да се лекува причината за този страх, която най-често е в отхвърлянето на детето от единия или от двамата родители.

Но какво можем да направим сами?

Този страх живее в Бъдещето, където вас ви няма. Вие сте само в Настоящето, ако разбира се осъзнавате това. Колкото повече вашия разум пътешества в Бъдещето, толкова повече място дава на тези страхове. Нали все пак бъдещето трябва да се запълни с нещо, щом вас ви няма там.
И съответно, единственото, което трябва да правите е да присъствате сега и тук, в Настоящето, където единствено се развиват вашите отношения. Колкото сте повече в настоящето, толкова по-малко място остава за страх. В някакъв момент ще почувствате, че нищо не е останало от него..

За такова „само излекуване“ са достатъчни само няколко седмици и винаги , когато се замислите за Бъдещето, връщайте се в Настоящето…. Животът има план за вас и вашите страхове нямат нищо общо.

автор: д-р Михаил Бородянский

Харесайте и споделете: