КАКВО НЕ НИ КАЗА ФРОЙД?

За началото на векторната психология и нейното развитие до днес

През 1908 година Зигмунд Фройд (1856-1939) публикува статията „Характер и анална еротика”, която поставя началото на психоаналитичното учение за характерите. В тази статия Фройд описва накратко психологическите особености на хората с висока чувствителност на ануса и поставя следната задача на последователите си: „би следвало да се обърне внимание и на другите видове характери и да се изясни няма ли връзка и в други случаи с определени зони в човешкото тяло“.

И последователите не са чакали дълго: д-р Ърнест Джонс, Ханс фон Халинберг, д-р Исидор Задгер, в началото на миналия век описват типовете характери, свързани с отворите на тялото: анален, уретрален, кожен и мускулен.

В края на ХХ век Петербургският психолог Виктор Константинович Толкачов (1940-2011), вдъхновен от работите на Фройд и неговите колеги, описва типовете характери, свързани с отворите на главата (очи, уши, нос и уста). Както утвърждава и самият Толкачов, това станало възможно благодарение на неговият учител – академик Владимир Александрович Ганзен (1909-1996), чиято книга „Системни описания в психологията" послужила като основа за системния поглед.

По този начин, Виктор Толкачов създава цялостна система, включваща осем характера. Въвежда понятието „вектор” и нарича теорията „Приложна системно-векторна психоанализа”. Под вектор се разбира съвкупност от психологически и физиологични качества (характер, навици, здраве и др.), свързани с един от чувствителните отвори на човешкото тяло. За разлика от обичайното понятие „тип личност” (по принцип е един), в човек присъстват няколко вектора и всеки от тях може да има различен потенциал за личността: от 0 до 100%. Тази система е основна за тренинга на Виктор Толкачов, който той провежда в течение на 30 години в Русия, Германия и САЩ, като за това време има повече от 6000 ученици.

Михаил Бородянский, един от първите ученици на Владимир Толкачов, превръща векторната теория от познавателно-описателна в практическа и я нарича „Система на психологическите вектори”. Главният му принос става въвеждането на новото понятие – приемане на вектор, което се оказва ключово за практическото приложение на тези знания. Приемане – това е отношението към проявлението на собствените или чуждите вектори, при това безоценъчното им възприемане, тоест, без да ги разделяме на добро и лошо, нужно и ненужно. Освен това, приемането е признаване на факта, че всяко проявление на вектор служи за нещо, дори да не можем да го разберем. Михаил Бородянский съставя формула за изчисление на приемането на вектора и става съавтор на теста Толкачов-Бородянский.

У нас доктор Бородянский провежда тренинги по системна векторна психология и приложението й.

Как се съотнасят векторите към отворите в човешкото тяло?

Жълт

Орален вектор - уста.

Оранжев

Кожен вектор - кожа.

Зелен

Зрителен вектор - око.

Син

Слухов вектор - ухо.

Черен

Мускулен вектор - пъп.

Кафяв

Анален вектор - анус.

Червен

Уретрален вектор - уретра.

Виолетов

Обонятелен вектор - нос.